Какво се случва в тялото след последната цигара
Едно от нещата, които най-много помагат в първите дни, е да знаете какво точно се случва вътре в тялото Ви. Не защото това ще махне порива, а защото тежките часове се понасят по-лесно, когато знаете, че са част от процес, а не признак, че нещо се обърква.
Първите двайсет минути
Сърдечният ритъм започва да се нормализира. Кръвното налягане, което всяка цигара вдига, се връща към обичайното за Вас ниво. Кръвоносните съдове по крайниците се отпускат и ръцете и ходилата се стоплят.
Първото денонощие
Нивото на въглероден оксид в кръвта спада. Това е газът, който заема мястото на кислорода в червените кръвни телца и е причината да се задъхвате при малко усилие. Когато той излезе, кислородът се пренася по-добре и се появява усещане за повече въздух.
Това е и денонощието, в което започва абстиненцията: раздразнителност, трудна концентрация, силни пориви. Това не е знак, че нещо се обърква, а че тялото се пренастройва.
Първата седмица
Поривите са най-силни в първите три дни и после намаляват и по сила, и по честота. И най-важното: един порив трае няколко минути. Не се засилва безкрайно. Ако не му отговорите, отслабва сам.
Към края на седмицата се връщат вкусът и обонянието. Храната изведнъж има вкус.
Първите месеци
Кръвообращението се подобрява и физическото усилие става по-леко. Дишането се разчиства, кашлицата сутрин намалява, задухът отстъпва. Ресничките в дихателните пътища, които димът е парализирал, започват да работят отново и да изчистват дробовете.
Точно тук мнозина се връщат към цигарите. Не защото им е тежко, а защото им е станало леко и решават, че една няма да навреди.
Първата година и след нея
Рискът от сърдечносъдово заболяване спада значително спрямо този на пушача. С годините продължава да намалява и рискът от редица заболявания, свързани с тютюнопушенето.
Защо това не стига
Всичко изброено е причина да спрете, но списъкът с ползи рядко е бил причината някой наистина да спре. Тези неща се знаят. Проблемът никога не е бил информацията.
Проблемът е, че цигарата върши някаква работа: запълва пауза, успокоява, дава компания. Докато тази работа не бъде свършена от нещо друго или докато не стане ясно, че тя е била измислена, тялото може да се възстановява колкото си иска. Ръката пак ще посегне.
Точно това е темата на книгата „Моята зависимост“: не какво Ви прави димът, а какво мислите, че Ви дава.
