Петър Петров, „Моята зависимост“
Не съм лекар и не съм терапевт. Бях пушач.
Пушех години наред и много пъти опитвах да спра. Опитвах с воля, с лепенки, с уговорки със себе си и с дати, които сам си поставях и сам премествах. Всеки път се връщах и всеки път стигах до едно и също заключение: явно съм от хората, които не могат.
В един момент спрях да търся начин да се боря и започнах да търся отговор на друг въпрос. Не как да спра, а защо изобщо посягам. Оттам всичко се промени.
Прочетох каквото намерих по темата: работата на Габор Мате за връзката между болката и зависимостта, на Йохан Хари за самотата и връзките между хората, на Джъдсън Брюър за наблюдаването на порива, на Стантън Пийл за зависимостта като навик, а не като присъда, на Тара Брак за приемането вместо самонаказанието. Това не са мои идеи и не се представям за техен автор. Моята работа беше да ги подредя стъпка по стъпка, така че да помогнат на човек, който не е чел нито един от тях.
Не твърдя, че методът е клинично изпитан, защото не е. Не твърдя и че действа на всеки. И със сигурност не замества лекар: ако имате здравословен проблем, говорете със специалист!