Кой написа „Моята зависимост“

Петър Петров - автор

Пушех години и през това време опитвах да спра многократно. Опитвах с воля, с лепенки, с уговорки със себе си и с дати, които сам си поставях и сам премествах. Всеки път се връщах и всеки път извеждах едно и също заключение: явно съм от хората, които не могат.

В един момент спрях да търся начин да се боря и започнах да търся отговор на друг въпрос. Не как да спра, а защо изобщо посягам. Оттам всичко се промени.

Прочетох каквото намерих по темата: работата на Габор Мате за връзката между болката и зависимостта, на Йохан Хари за самотата и връзките между хората, на Джъдсън Брюър за наблюдаването на порива, на Стантън Пийл за зависимостта като навик, а не като присъда, на Тара Брак за приемането вместо самонаказанието. Това не са мои идеи и не се представям за техен автор.

Моята работа беше друга: да ги събера в последователност, която върши работа на човек, който не е чел нито един от тях и не иска да чете. Да ги преведа на езика на пушача, който е закъснял за работа и пали в колата, а не на езика на научната статия.

Защо книгата е в две части

Докато я пишех, стана ясно, че четенето не стига. Разбираш нещо, кимаш и на следващия ден си същият. Промяната идва, когато приложиш прочетеното върху собствения си живот и го запишеш.

Затова към книгата има втора част, работна тетрадка. След всяка глава има въпроси и упражнения. Празните полета там са най-важните страници в целия комплект.

Какво не твърдя

Не твърдя, че методът е клинично изпитан, защото не е. Не твърдя и че действа на всеки, защото няма такова нещо. И със сигурност не замества лекар: ако имате здравословен проблем, говорете със специалист.

Твърдя само това, което мога да защитя: подходите вътре са познати и работещи, събрани са в подредена последователност и са написани така, че да ги разбере човек без подготовка. Останалото зависи от това дали ще минете през упражненията.